Официален език: Румънски
Часова зона: UTC+3
(лято),
UTC+2
(зима)
Валута: Лея (RON)
Според преданието, овчар на име Букур (в превод "щастие") се изгубил в непрогледна мъгла, тогава той се помолил на Господ да намери пътя към вкъщи. Така и станало. В знак на благодарност Букур построил параклис, около който започнали да се заселват хора и така се поставило началото на Букурещ.
През последните години Букурещ е домакин на различни събития – Международен филмов фестивал, Фестивал за класическа музика „Джордже Енеску“, фестивалът за съвременна европейска музика Eurofest. Все повече европейски и световни изпълнители включват румънската столица в турнетата си.
Начинът на забавления е много сходен с този на българите. Има всякакъв тип заведения, които работят до късно. В централната част са съсредоточени по-изисканите заведения, а в близост до студентските общежития – по-достъпните. Местните кебапчета се наричат мичи, а сливовата им ракия цуйка. За неделната сутрин румънците си имат бурта, което е шкембе чорба.
Ако през 19 в. Русе е наричан „малката Виена“, то Букурещ е носил прозвището „малкият Париж“, заради приликите в архитектурно отношение. Румънците са франкофони, което личи по тяхната Триумфална арка, която е построена в памет на загиналите войници от Първата световна война. Главният булевард „Независимост“ е по-широк и по-дълъг от Шанз Елизе.
Една от забележителностите, с която Букурещ е известен, е Палатата на парламента, Домът на народа или наричан още Дворецът на Чаушеску. Това огромно здание е втората по големина в света административна сграда след Пентагона. По-голямата по площ част се намира под земята, заради което хората го наричат Айсберга. В подземните нива има лабиринти, които го свързват с метрото и летището. Днес той е работно място на румънските депутати, конгресен център, туристически обект, а части от него все още се дострояват.
Старият град носи истинския чар на румънската столица. Малките запазени улички са идеални за фоторазходка, като основната се нарича „Липскани“. Има типичните кафенета, ресторанти и магазини за сувенири. Ако искате да научите повече за бита и фолклора на румънците в миналото, трябва да посетите Музеят на селото, който наподобява българския Етър в Габрово. По всичко личи, че румънците приемат селския произход за нещо естествено и се гордеят с това. В музейното селище могат да се видят в реален вид жилища от всички краища на страната и различни епохи, носии, накити, оръжия на труда, съдове и други вещи.
Едно от любимите кътчета на местните жители е концертната зала Атенеум. Колоните в древногръцки стил и 40-метровият купол й придават повече от тържествен вид. От вътрешната част стените на сградата са изрисувани в сцени от румънската история. Градината към Атенеума е избирана често за сватбена фотография или като фон за подобни важни събития.