Официален език: Испански, кечуа, аймара
Часова зона: UTC -5
Валута: Сол (PEN)
Ако харесвате ниско алкохолните напитки, то тогава задължително опитайте местните бири: „chicha de jora“ (варена с царевица), „chicha de molle“ (направена от плодове на черен пипер), както и „chicha de maní“ (направена от фъстъци).
В зоологическия рай носещ името „Serpentario-Animals Paradise“ можете да се сблъскате с различни видове диви животни. Най-голямата атракция тук е огромната анаконда, която можете дори да държите в ръцете си!
На кечуански език „Tincoss“ означава връзката между две реки. Мария е името на жена, давала храна и подслон на пътуващите между реките Монсон и Хуалага.
Тинго Мария е столицата на провинция Леонсио Прадо, регион Хуануко в централно Перу. Градът е ситуиран, където се пресичат двете реки Монсон и Хуалага, и е смятан за предверието към очарователните тропически гори на Амазонската джунгла, дом на редица диви животни, пъстроцветни цветя и лечебни растения.
Първите заселници в перуанската джунгла са френските мисионери. През 1632 година монахът Херонимо Хименес основава първата енория и селището Тинго Мария. Чак през 1936 година обаче градът се свързва с останалата част на страната чрез построяването на път „Montaña“. През 1942 година правителството на Съединените американски щати започва да субсидира агрокултурата в региона. В резултат на това през 1960 година около 16 хиляди хектара земя в долината Хуалага са обработени, а плантациите кафе се превръщат в най-значимия източник на доходи за града.
Местната архитектура е модерна, но и пълна с растителност. По улиците са наредени красиви палми. На централния площад „Plaza de Armas“ има арка, символ на предверието към Амазонската гора. Посетете и „Mirador Cruz de San Cristóbal“, което е място известно с гледката, която разкрива, а именно живописна панорама на града срещу красивата планинска верига. Задължителна спирка за всеки турист е Национален парк „Тинго Мария“. Достига площ 180 квадратни метра и обхваща реката и планинската верига „La Bella Durmiente“ (в превод „Спящата красавица“). Пещерата „Cueva de las Lechuzas“ (в превод „Пещерата на бухала“) е най-голямата атракция. Носи името си благодарение на ято птички гуахаро открити там.
След като приключите с активностите се наградете със специалитети от местната кухня: „locro de gallina“ (задушено пилешко с лук, картофи и люти чушки), „pachamanca“ (свинско, картофи или сладки картофи, маниока и юка овкусени с много подправки), или „picante de cuy“ (морско свинче с ядки и лют пипер). Тези ястия се сервират в повечето ресторанти из града, а ние ви препоръчваме да хапнете в „El Encanto de la Selva“, „El Carbon“, и „Polleria Ruben“, както и да опитате улична храна или предложенията по местните маркети.