Няма директен полет по маршрут от Стoкхолм до Коня
Най-краткият полет с прекачване е около 6ч. и 30мин.
Официален език: Турски
Часова зона: UTC +3
Валута: Лира (TRY)
Построен на мястото на бивша цитадела, този парк е предпочитан от жителите на Кония за вечерни разходки и чай в градините. На най-високата точка на парка все още има останки от дворец и стара крепостна стена.
Макар и археологическият музей на града да има нужда от ремонт, той съхранява истински реликви. Близо до него се намира и етнографския музей, в който ще видите автентични турски костюми, бижута, килими, домакински прибори и съдове.
Бившето гръцко селце в близост до Кония се отличава по живописен начин от пейзажа в района. Двете византийски църкви, Музеят на часовниците и времето и редицата останали старинни къщи с дървени греди, формират пейзажа на идеалната следобедна разходка.
Важният религиозно-поклоннически район около Кония е изпълнен с паметници и музеи, посветени на селджукското величие. Повечето посетители на града отиват специално до там, за да видят музея „Мевляна“ и гробницата на духовния водач, суфист и поет Руми, който през 13 век пише известните си стихове. Анадолският град изобилства от джамии и медресета (теологически училища), които показват артистичния замах на Селджукския султанат. Всеки, който се интересува от история на Турция, трябва да посети Кония и прилежащия му район.
Символът на Кония – музеят Мевлана или „теке“ е комплексът, в който са положени тленните останки на поета-суфист Джалал Руми. Към него има красива градина с рози, в която се влиза през т.нар Арка на дервишите. Семаханът е залата, в която се провеждат церемониите на дервишите, а до нея е изложбата, посветена на религиозното учение.
Медресе Каратай днес е превърнато в музея, представящ изящната красота на селджукското изкуство за облицоване на сгради с емайлирани плочки. Приказните тавани на сградата я превръщат в една от топ атракциите на града, а в една от залите има изложба на керамика.
Музеят на дървената и каменната резба някога също е бил медресе. Днес сградата съхранява колекция от най-добрите творби на селджукски майстори-резбари. Въпреки, че ислямските закони забраняват, най-изобразяваните елементи по тях са човешки и животински образи. Най-впечатляващата част от сградата е входната порта, която е богато декорирана с многобройни елементи.