Венецуелската столица е известна със своята архитектура „на етажи“ и сгради в различни цветове. Най-важните здания в центъра на града са паметникът на националния герой Симон Боливар, който е почитан и в други латиноамерикански държави, „Жълтият дом“ или Министерство на вътрешните работи, дворецът „Мира Флорес“, който е резиденция на президента на републиката, Дворецът на правосъдието, Капитолия или Националния конгрес. В близост до тези държавни институции са Пантеонът, Националната библиотека, Музеят за изящни изкуства, Националният музей и музеят „Боливар“. С модернистична нотка се отличава архитектурния ансамбъл „Силенсио“, поставящ началото на едноименния булевард.
Каракас се намира близо до морското крайбрежие, но планината Авила препречва със своите 2600 метра достъпа до него. Но това съвсем не означава, че местните жители не обичат планината, която е със статут на Национален парк. Тя предлага бягство от 6-милионния град и прохлада в горещините.
Най-голямото висше учебно заведения – Националният университет обучава около 85 000 студента годишно и допринася за младия и интелигентен облик на града. Сградите на неговите три факултета са изградени през 50-те години на 20 век и заради отличаващото се смесване на стилове, са защитени от ЮНЕСКО.
Родната къща на революционера Симон Боливар също се намира в Каракас. Красивата колониална къща е реставрирана и превърната в музей, разказващ за живота и делото му. Националната художествена галерия е създадена през 1935 г. и съхранява над 5000 творби. Разделена е на два отдела – за венецуелско и за световно изкуство, а от терасата на покрива й се разкрива гледка към центъра на града.
Паркът El Calvario е друго любимо място за бягство на столичани. Той е разположен върха хълм, на който има и стара църква. Прекрасната гледка към Каракас се открива, след като се изкачат съответните 100 стъпала до там, които не са никак много на фона на очакваното.
