Официален език: Португалски
Часова зона: UTC-3
(лято),
UTC-2
(зима)
Валута: Реал (BRL)
Типични за региона са хапките „dourado assado“ приготвени от платика (сладководна риба от семейство Шаранови), както и ястието „pirá de Foz“, което е риба сервирана със сос от джинджифил, маниока и ориз със спанак. Опитайте и „barreado“ – ястие от говеждо месо, готвено дълги часове на бавен огън гарнирано с ориз и банани. За десерт не пропускайте „bala de banana“ (бананови бонбони) или „bala de gengibre“ (бонбони от джинджифил).
Препоръчваме ресторантите „Barracão“ или „Empório com Arte“.
Водопадите Игуасу се разпростират на около 2 километра дължина и включват около 275 скални острова. Шумът на водите се чува дори на 20 километра разстояние! Цели 80% от водопадите се намират в Аржентина.
Garganta do Diabo или „Дяволското гърло“ (бълг.) е най-големият от Игуасу водопадите. Тук водата пада от 82 метра височина! Със сигурност вземете камеря със себе си – удивителните гледки са гарантирани!
На Итайпу, язовирът намиращ се на река Парана“, е построена втората по-големина водноелектрическа централа в света. Количеството стомана използвано за построяването ѝ, би било достатъчно за създаването на цели 380 Айфелови кули.
Фоз до Игуасу е най-западният град, част от бразилския щат Парана (Paraná). Намира се точно до границата с Аржентина и е близо до едно от чудесата на майката природа – спиращите дъха водопади Игуасу.
През 1542 година испанският изследовател Кабеса де Вака открива водопадите за пръв път, следвайки продължението на реката. Той ги кръщава „Водопадите на Санта Мария“ („Quedas de Santa Maria“ – португалски), но през годините името „Водопадите Игуасу“ („Quedas del Iguaçu“ – португалски) добива повече популярност. През 1897 година местността била почти необитавана, като там имало само една военна колония. През 1914 година селището се сдобива със статут на град. През втората половина на 20ти век Фоз до Игуасу започнава да се радва на огромен икономически растеж, благодарение на построяването на Моста на дружбата, открит през 1965 година и язовирът Итайпу („Itaipu“ – португалски) съществуващ от 1984 година насам.
Във Фоз до Игуасу живеят представители на почти 80 националности. Икономиката се крепи благодарение на туризма, услугите и търговията. Градът е хубав, но основна атракция за всички туристи са именно величествените водопади. От бразилска страна те се намират в Националния парк Игуасу в близост до летището. Струва си да се разходите из парка, където освен много птици и цветни папагали, живеят и тукани, а защо да не минете и по дървените мостове построени сред дивата природа. Обиколката на аржентинската част на водопадите отнема цял ден, но със сигурност си заслужава. Водопадът „Garganta do Diabo“ („Дяволското гърло“ – бълг.) и впечатляващата дъга, която се образува над него си струва усилието. Точно тук трябва да внимавате за коатите, които често се промушват незабелязано и могат да отмъкнат каквато храна намерят от раницата ви.