В мистичното Мароко, някъде между Атласките планини и пустинята Сахара, се намира „земята на Бог“ или както е известен – Маракеш. Той е наричан още „розовият град“, заради цвета на някои от основните му сграда, както и „един от имперските градове“ в приказките „1001 нощи“.
Най-оживеното му място определено е площад „Джемаа ел Фна“, където ще видите улични артисти, търговци, местни жители и туристи, които търсят нещо, оживено обясняват друго или се борят за вниманието ви. Встрани от него се издига символът на мароканския град – джамията Кутубия. Вътре в нея се допускат само мюсюлмани, а за останалите остава възможността да се полюбуват на архитектурния ѝ облик отвън.
Гробниците на Саадинската династия са една от забележителностите, към която има най-голям туристически интерес. Бившите марокански крале са погребани в истинска градина, а самите им гробници са същински произведения на изкуството – изрисувани и украсени с дърворезби. Дворците Бади и Бахия се намират един до друг и олицетворяват някогашното величие на местните владетели, макар по-голямата част от скъпоценностите им отдавна да е изчезнала.
Френският художник Мажорел е създал пъстра ботаническа градина на свое име през 20-те години на миналия век, която съхранява разнообразни растения от пет континента. С оглед на местния климат, има най-голям брой кактуси. Друга забележителна градина, в която може да се разходите е Менара. Тя е заета от маслинови насаждения и е изключително спокойно място, на фона на останалата част от града.
