Вторият по големина град и икономически център в Словакия е претърпял интересна историческа трансформация. Бил е в пределите на Унгарското кралство, през 1919 г. там е провъзгласена Словашката съветска република, която не просъществува за дълго. За кратко е отново в рамките на Унгария, след това – в Чехословакия, а днес в Словакия.
Символът на Кошице и най-голямата катедрала в страната е „Св. Елизабет“, построена в готически стил. Възможно е изкачване до върха на кулата й, откъдето се разкрива чудесна гледка. В близост до нея е разположена катедралата „Св. Михаел“, която била построена през 14 в. върху бивше гробище, а днес е най-популярният храм за сватби. Третата готическа постройка, която формира архитектурния ансамбъл е кулата „Св. Урбан“. Първоначално е била камбанария, а по-късно заведение и музей с восъчни фигури.
Къщата на просяка погрешно носи името си. Според легендата, някога имало просяк в Кошице, който успял да събере толкова пари от милостинята на местните граждани, че си построил къща в центъра на града. Всъщност сградата е била собственост на богат търговец. В Кошице има и доста красиви постройки в бароков стил като Университетската църква, Сградата на старото кметство и Държавният театър.
Затворът Миклуш днес е музей, в който може да се види какви средства са използвали местните сили на реда при разпит през 17-18 в. В близост до тази сграда е улицата на занаятчиите, която е една от най-красивите в града. Там има и пекарни, откъдето може да закупите топли, току-що приготвени закуски.
